Всяка от етнографските области се различава по носиите, ритъма и динамиката на хората, и е повлияна от историята, бита и обичаите, характерни за тази част от страната ни.
Тракийска етнографска област
Тракийската етнографска област е най-обширната. В западната си част включва градовете, Пазарджик и Ихтиман, на изток стига до Бургас, като включва, Малко Търново и Странджанския регион, а на юг обхваща част от Родопите – градовете Чепеларе, Смолян, Мадан, Рудозем, Кърджали и Златоград.
Добруджанска етнографска област
Добруджанската етнографска област обхваща Силистренска, Варненска и Добричка административна област.
Северняшка етнографска област
Северняшката етнографска област включва Северозападна България (Враца, Монтана, Видин, Лом), на север се простира до река Дунав ( Свищов, Русе, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Габрово) на изток граничи с Добруджанската етнографска област ( Шумен, Разград), а на юг със Стара планина. Северняшката етнографска област е на второ място по големина и фолклора ѝ е повлиян много от западната ни съседка – Сърбия, а на север от Румъния.
Родопска етнографска област
Родопската етнографска област обхваща Родопа планина в Южната част на България.
Шопска етнографска област
Шопската етнографска област обхваща част от Югозападна България. На изток – ихтиманските възвишения, на запад граничи със Сърбия, на север стига до Стара планина, а на юг до Осоговската планина и Рила. В тази област наред с така наречените „шопи“, са и „граовците“ (Перник, Брезник, Трън). Тук хората се отличават с чувството си за хумор, остротата на ума си и неспокойния дух. Този характер е неизменна част и от тукашния фолклор, който се различава коренно от всички други фолклорни области на България.
Пиринска етнографска област
Пиринската етнографска област обхваща Югозападната част на България, като характерни представители са градовете: Петрич, Сандански, Разлог, Благоевград и Гоце Делчев. Фолклора тук е повлиян от южната ни съседка Гърция, Вардарска и Егейска Македония. Въпреки, че населението е преобладаващо българо-мохамеданско, липсват ориенталски орнаменти, освен типичния за този край музикален инструмент зурна, а също гъдулка, тъпан, тамбура и гайдата „джура“.
BulgHistory 