Национална кухня

Традиционната българска кухня е изключително пъстра, разнообразна и невероятно  вкусна. Сред разнообразието, което тя предлага са множество салати, тестени изделия, яхнии, гозби  както и специфични ястия, които можете да вкусите само в определени райони на страната. Значителна част от ястията се приготвят по стари рецепти, предавани от поколение на поколение векове наред. Традиционните български гозби и ястия са неизменна част от менюто на българина дори и в днешно време. 
В цялата страна се отглежда голямо разнообразие от зеленчуци и плодове с превъзходни вкусови качества. Именно това е една от предпоставките българската национална кухня да е изпъстрена  от множество салати, топеници и разядки.

Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто — в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен.

Друга характерна особеност е включването на много пресни или консервирани зеленчуци, които се обработват едновременно с месото.

Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, червен и чер пипер,бахар,дафинов лист.

В българската кулинарна традиция са характерни предимно салатите от пресни или термично обработени зеленчуци — домати,чушки,краставици лук, зеле, моркови, ряпа, картофи. Основни подправки са солта,олиото,оцетът червеният и черният пипер, магданозът и копърът. Емблематични за българската кухня са салати като „Шопска“, „Снежанка“ и др. През зимата често се консумират консервирани салати — туршии. Към салатите условно могат да бъдат причислени различни зеленчукови сосове като кьопоолу и лютеница. Характерно за българската, а и за балканската кухня е, че почти всички видове салати се сервират освен като предястия, така и като гарнитури (добавки) или микс-блюда за основно ястие. Най-честата им употреба като основно ястие е във вид на студена или топла гарнитура (или микс от студени или топли салати) към месни аламинути – пържени или печени кюфтета, шишчета, кебапчета.

В традиционните български разбирания, под ястия се разбира обедно ястие от две основни блюда – първото е някаква течна храна супа,чорба, които се сервират преди второто, което се приема за основно блюдо или основно ястие. В старата българска литература супите, чорбите и тараторът се наричат с общо име сочива.

Сочиво се наричат всички течни ястия, или основно ястие, в което е използвана течнма заливка (сос).
Всички безместни ястия са се наричали освен с думата постни и с думата леки храни. А всички месни се наричали ‘тежки’. Изключения правят само блюдата с риба и пилешко месо, които също са наричани (а и все още се наричат) леки храни.

Предястието и десертът се смятат като допълнения към ястието и могат да не присъстват. Във вечерно хранене обикновено се изключва супата и десерта, но почти винаги и традиционно присъства предястието, под форма на салата или традиционна разядка (лютеница, микс от сирена, туршия и т.н), които могат да се консумират и с алкохолна напитка (ракия,водкаи др.)

Българската кухня е богата откъм супи — зеленчукови, месни и рибни, някои от тях се приготвят в зависимост от сезона — например студената супа „таратор“ е характерна за лятото. Сред по-известните супи в българската кухня са „Шкембе чорба“ и „Курбан чорба“.