Знаете ли, че българското хоро притежава голяма вибрационна мощ. В хорото е реализиран стремежът на сънародниците ни към общност и единение. Хорото настройва човешките души и тела към една или друга вибрация на Природата.
Хората играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, застанал в самия му център. Изследователите твърдят, че хорото дублира космичното, т.е. представлява енергетичен модел на нашата Слънчева система.Защото играчите в българското хоро се движат по посока, обратна на часовниковата стрелка – така както се движат планетите около Слънцето . А епизодичната промяна на посоката дублира епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята.
Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древни мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят.
За някои българското хоро е изживяло своето време. Но за други е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно – мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за играещите го. И този генератор безотказно е служил на българите, като ги е зареждал с нови сили в продължение на хилядолетия. На всички празници и най-вече всяка неделя без прекъсване – хиляди, стотици хиляди недели наред.
Сложността и красотата на българските народни танци се крие в неравноделните тактови размери. Те са характерни за нашия фолклор и не се срещат в западните държави.
Тракийска етнографска област
Танцът на тракиеца е огледало на неговия характер – улегнал, спокоен, стъпил здраво на земята, показвайки самочувствието на стопанин на плодородната низина, а тракийката стъпва ситно и пъргаво без да се натрапва и покорно го следва. Характерно за мъжете е динамиката при пляскането на ръцете по бедрата и ходилата, и набиването на краката при „Тракийска ръченица“, „Трополи“.
При жените движенията на ръцете са плавни, а в по-забързаните ритми на краката са включени много разнообразни елементи, като „ножички“, „хлопки“, „спусъци“, „тракийка“ и др.
Известните хора в тракийската фолклорна област са – „Право тракийско хоро“, „Бучимиш“, „Копаница“, „Тракийска ръченица“, „Трите пъти“, „Джиновско“. Преобладаващите тактови размери са – 2/4, 7/8, 5/8, 9/8.
Специфичните обредни танци за този регион са нестинарските игри върху жар повлияни от езически ритуали, останали още от древните траки, където с икони на Св.Св Константин и Елена в ръце и под звуците на гайда и тъпан, танцуващите изпадат в транс и дори могат да предвиждат бъдещето. Кукерските маскаради, където мъжете със зловещи маски и окичени със звънци и чанове, прогонват злите сили и студа, отваряйки символично вратите за плодородие и благоденствие. По време на великденските пости пък в Странджа младежите играят игрите „Филек“, които са запазени и до днес в град Малко Търново. На Лазаров ден млади момичета тръгват от къща на къща, за да донесат с песента и танца си здраве и берекет на всеки дом и гадаят коя от тях ще се омъжи първа.
Добруджанска етнографска област
Добруджанските народни танци са подчинени и тясно свързани със земеделския труд на нивата и почитта към хляба. Добруджанеца е приклекнал, с изпъчени гърди и тяло, наведено напред, искайки да покаже трудолюбието, силата и тежестта на отрудения човек. Много от движенията на ръцете при мъжете имитират сеене, жънене, връзване на снопите и прибиране на реколтата. Използват се допълнителни реквизити, като шиници, стомни, бъклици. Жените използват плавни движения на ръцете, които изящно полюшват, сякаш са златните класове на Добруджа. Някои от движенията имитират замесване на хляба, а в много от танците се използват и дървените лъжици.
Характерни движения за тази област са кляканията, „добруджанското набиване“, „ход с подскок“, „причукването“, люшовете, извиването на тялото наляво и надясно, както и разтърсването на раменете.
Популярни танци и хора са „Лявата“, „Ръка“, „Сборенка“, „Добруджански ръченик“, „Опас“, „Данец“, „Куцата“, „Варненски танц“. Тактовия размер е предимно 2/4, 9/8, 7/8, но се среща и 5/16, 7/16.
Специфични обичаи за Добруджанската област, са „ Буенек“, Еньова буля“ и др.
Северняшка етнографска област
Хората и танците тук се характеризират с широта, скокливост и бързина, и са придружени със специфично провикване. Движенията са съсредоточени в краката и са пружиниращи. Често срещан е хвата за ръце и свободното му полюшване, който дава една лекота и свобода на изпълнението. Всичко това в танца на северняка прави неговите хора красиви, жизнени и темпераментни.
Само в тази област се срещат духовите инструменти при сватби, тържества и трапези.
Известни хора са: „Дунавско“, „Арканул“, „Ситно Влашко“, „Шира“, „Чичовото“, „Дайчово“, „Еленино“, „Пайдушко“. Тактовите размери, които се срещат са 11/16, 2/4, 9/8 и др.
Празниците през зимата, които се отбелязват в северняшката фолклорна област, са Св. Влас, Андреевден, Симеоновден и др, като се изпълняват ритуали за плодородие и берекет през годината. На пролет се извършва молебен за дъжд и се изпълнява обичая „Пеперуда“.
Родопска етнографска област
В тази област няма да срещнем характерния фолклор, свързан със земеделието, както в другите части на страната, тъй като основния поминък на родопчанина е скотовъдството. Ето защо и песните му са свързани с любовта му към стадото, къщата, либето. Танците са обрани откъм разнообразие в движенията и почти винаги са съпроводени с песни. Мъжете танцуват приклекнали, тромаво и с широко отворени крака. Жените често играят плътно една до друга, а стъпките са им са на цяло ходило, дори да има подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано.
Характерни родопски хора са Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни.
Шопска етнографска област
Шопския танц е толкова лек и пъргав, сякаш танцьорите не стъпват по земята. В същото време е сложен, динамичен, темпераментен и изисква координация на движенията на тялото през цялото време. Играе се с високи крака, а ръцете в повечето случаи са хванати на пояс. Изобилства от „хлопки“, „спусъци“, кръгове по земята и във въздуха, „косички“, „мотички“. Характерно за жените е „натрисането“, при което цялото тяло трепери от кръста на горе. Известни движения са „шопска“, „граовка“, „ръченична“. Танцът винаги е придружен с енергично провикване, за да се подчертае.
Специфични хора са „Граовско“, „Четворно“, „Ситно шопско“, „Петрунино“, „Кюстендилска ръченица“, „Бистришка копаница“, „Йове“ Изпълняват се 2/4, 11/16, 13/16, 9/16, 7/16 тактови размери.
Народните инструменти са гъдулка, двоянка, овчарска свирка, тъпан и др.
Народните обичаи, характерни през пролетта в шопската фолклорна област са Йеремия, Благовец, Лазаруване и др.
Пиринска етнографска област
Пиринските танци са богати и разнообразни, като се делят на женски и мъжки. Жените играят много пъти под съпровода на песен в умерен ритъм. Хората се изпълняват в кръг, полукръг, или редица. Хвата е най-често за ръце в свити лакти, а стъпките са бавни, провлачени и придружени с много подскоци и пружинки. Носията им е богата на пафти, пендари и различни орнаменти, а забраждането е типично и отличаващо се. Мъжкия танц е характерен с бавното си темпо, което постепенно се забързва. Движенията са с високи вдигнати крака, придружени с леки стъпки, въртения, пружинки и клякания. Носията на македонеца е лека и стегната, което позволява изпълнението на танца да е тържествено и бавно, със задържане в определена поза за няколко секунди. При мъжете може да се срещне хвата за рамо.
Известни хора за областа са : „Джангурица“, „Македонско“, „Ширто“, „Малашевско“, а характерните тактови размери са: 2/4, 7/8, 9/8. 8/8, 12/8, 11/8, 3/8.
BulgHistory 