Заговезни

Заговезни е важен зимно-пролетен български обичай. Днес е разпространен в цялата страна, но на различните места има различни наименования. Празникът няма точна дата, отбелязва се в неделята, седем седмици преди Великден. Това е последната седмица преди строгите пости и на трапезата задължително се слагат продукти от животни, но без месо. Празникът продължава цяла седмица и е съпровождан от много и различни по характер обреди и обичаи. Част от тях са връзването на “люлки”, изпълнявани през сряда, петък и неделя. На люлките се люлеели и момите, и ергените – за здраве и плодородие. А неделя се палят огньове, които след като изгаснат, се прескачат. Интересни обреди през тази динамична седмица са: “оратници” и “хамкане”. “Оратниците” е обред по времето на Заговезни, който отново се изпълнява от мъжете. Палят се факли от слама, които стопанинът завърта около главата си, за да прогони злите духове. “Хъмкането” е много популярно и днес. С червен конец, символ за здраве, се завързва парче халва или варено яйце. И докато главата на семейството люлее “наградата” в кръг, най-малките се опитват да отхапят от нея. На този празник винаги се иска прошка! Дори в някои западни части на Бългрария, включително и в части от Шоплука празникът все още се нарича “Прости”.